10 важни факта за Цистерната на базиликата

Basilica Cistern е построена по време на управлението на византийския император Юстиниан I през VI век, около 532 г. сл. Хр. По това време Константинопол е столица на Източната Римска империя и се нуждае от обширна водоснабдителна система, която да обслужва нарастващото население и императорските сгради.

Резервоарът е проектиран да съхранява големи количества вода и да осигурява надеждно снабдяване на Големия дворец и околните сгради. Оцеляването му след земетресения, политически промени и векове на градско развитие свидетелства за забележителните инженерни познания на византийските строители.

Въпреки че Цистерната на базиликата никога не е била кралска резиденция, тя получава прозвището Потъналия дворец или Yerebatan Sarayı на турски заради огромните си подземни зали и изящните мраморни колони.

Името Цистерна на базиликата произлиза от голямата обществена базилика, която някога се е намирала над водохранилището. Терминът базилика първоначално обозначавал вид обществена римска сграда, а не изключително религиозна постройка.

Един от най-впечатляващите факти за Цистерната на базиликата е колекцията от 336 мраморни колони, подредени в 12 реда по 28. Всяка колона е висока приблизително девет метра и поддържа мрежа от тухлени арки и сводести тавани.

Много от колоните са използвани повторно от по-ранни римски постройки, което обяснява защо техните капители, резби и архитектурни детайли се различават. Някои са украсени с изящни коринтски орнаменти, а други са с по-изчистен дизайн. Заедно те създават впечатлението за огромна подземна каменна гора.

Цистерната Базилика не била просто архитектурен паметник. Тя била съществена част от водоснабдителната инфраструктура на Константинопол и можела да съхранява приблизително 80 000 кубически метра вода.

Водата достигала до резервоара чрез обширна мрежа от акведукти и канали, свързани с източници извън града. Тази система помагала за осигуряването на вода през сухите периоди и когато външните доставки били прекъснати. Огромният капацитет на цистерната показва колко внимателно византийските инженери планирали нуждите на имперската столица.

В северозападния край на Цистерната Базилика две забележителни каменни скулптури, изобразяващи Медуза, служат за основи на колони. Едната глава е поставена с главата надолу, а другата лежи настрани.

В гръцката митология Медуза била горгона, чийто поглед можел да превръща хората в камък. Скулптурите вероятно били използвани повторно от по-стара римска сграда, но първоначалното им местоположение остава неизвестно. Някои легенди предполагат, че необичайното им разположение имало за цел да обезсили митичните сили на Медуза, докато историците обикновено смятат, че по-вероятното обяснение са практическите строителни изисквания.

Сред стотиците колони се издига една особено необичайна, известна като Колоната на плача или Плачещата колона. Повърхността ѝ е украсена с отличителни резбовани шарки, наподобяващи сълзи и очи, които я открояват от околните колони.

Според местна легенда сълзите символизират страданието на работниците, загубили живота си по време на строежа на цистерната. Макар да няма потвърдени исторически доказателства, свързващи резбите с тази история, колоната остава една от най-интригуващите подробности в резервоара.

През вековете след византийския период Цистерната на базиликата постепенно изгубила централното си значение във водоснабдителната система на града. Местните жители обаче не я забравили напълно.

През XVI век френският учен Petrus Gyllius научил, че хората, живеещи наблизо, можели да черпят вода през отвори под къщите си. В разказите се споменавало и за риби, плуващи в подземния резервоар. Неговото проучване отново привлякло вниманието на европейските учени към цистерната и помогнало да се документират необикновените ѝ размери.

Необикновената атмосфера на Цистерната на Базиликата я превръща в привлекателна снимачна площадка за международното кино. Подземните ѝ коридори, внушителните колони и тайнствената обстановка са част от продукции като филма за Джеймс Бонд От Русия с любов (1963).

Цистерната играе важна роля и в романа на Дан Браун Ад и неговата филмова адаптация от 2016 г., макар че някои филмови сцени са пресъздадени, вместо да бъдат заснети в самия паметник. Тези появи помогнаха Цистерната на Базиликата да стане известна на публиката по целия свят.

Цистерната на Базиликата се намира под историческия квартал Султанахмет в Истанбул, само на кратко разстояние от „Света София“. Обикновено посетителите влизат в подземното съоръжение, като слизат по стълбище от 52 каменни стъпала.

Под нивото на улицата атмосферата се променя драстично. Въздухът е по-хладен, шумът от течащата и капещата вода се долавя по-ясно, а редици осветени колони се простират надалеч. Днес повдигнатите пътеки позволяват на посетителите да се придвижват из историческата зала, като същевременно предпазват оригиналните ѝ архитектурни елементи.

Цистерната Базилика е подложена на значителна реставрация между 1985 и 1987 г., когато са премахнати натрупаните кал и отпадъци и са изградени пешеходни пътеки за посетителите. Тези подобрения дават възможност да се оценят дотогава скрити архитектурни детайли, включително прочутите основи с глави на Медуза.

През 2022 г. е завършен нов проект за консервация, включващ укрепване на конструкцията, обновени пешеходни пътеки и внимателно проектирана система за осветление. Цистерната отваря отново през юли 2022 г., представяйки историческата си архитектура чрез съчетание от опазване на наследството и съвременен музейен дизайн.