Рибите в Цистерната Базилика: Защо има риби под земята?

Дълбоко под улиците на Истанбул се крие необикновена история за Цистерната Базилика. Освен с 336-те си древни колони, загадъчните глави на Медуза и въздействащите отражения, този подземен резервоар има изненадваща връзка с рибите. В продължение на векове рибите са част от историята на Цистерната Базилика. В исторически сведения се описва как хората ги ловели под домовете си, а някои съвременни посетители разказват, че са виждали риби да плуват между колоните. Но защо има риби в Цистерната Базилика, как са попаднали там и могат ли посетителите да ги видят и днес? Отговорите разкриват по-малко позната страна на един от най-завладяващите византийски паметници на Истанбул.

Има ли риби в Цистерната Базилика днес?

В миналото в Цистерната Базилика са живели риби, а през последните години някои посетители продължават да съобщават, че са ги виждали. Точният брой на рибите, които се намират там в момента, обаче не е потвърден по независим начин, а наблюденията не са гарантирани. Цистерната Базилика е построена първоначално като водохранилище, а не като аквариум. Някога в подземната ѝ камера са се съхранявали огромни количества вода за императорския квартал на Константинопол.

Днес резервоарът съдържа значително по-плитък воден слой под издигнатите пешеходни алеи за посетители. Отраженията на колоните и променящото се осветление продължават да бъдат сред най-разпознаваемите му особености. Посетителите, които се вгледат внимателно във водата, може да забележат риби, макар че видимостта зависи от осветлението, състоянието на водата и от това къде се намират животните. Рибите са любопитен детайл от историята на Basilica Cistern, но основната причина за посещението остава нейната изключителна византийска архитектура.

Защо има риби в Basilica Cistern?

Наличието на риби в Basilica Cistern е свързано с дългата ѝ история като подземен воден резервоар. Построена по време на управлението на византийския император Юстиниан I през VI век, цистерната събирала и съхранявала вода, доставяна чрез обширната водоснабдителна система на Константинопол. С течение на времето рибите станали част от подземната среда. Наличието им е описано в исторически сведения, но не е известно точно кога са се появили за първи път и как са били внесени.

Рибите влизали ли са през древната водоснабдителна система?

Една от възможностите е рибите да са влезли през връзки с историческата водоснабдителна мрежа или да са били пуснати в цистерната след построяването ѝ. Цистерната на базиликата е получавала вода от по-голямата система от акведукти, канали и водохранилища, обслужваща Константинопол. Подобни връзки предлагат възможно обяснение как водни обитатели са могли да достигнат до подземно водохранилище.

Няма обаче убедителни исторически доказателства, които да посочват точния път, по който са пристигнали първите риби. За да научите как водата е достигала до тази подземна структура, разгледайте водоснабдителната система на византийски Константинопол.

Използвали ли са рибите за проверка на качеството на водата?

Според популярно обяснение рибите са били отглеждани в исторически водохранилища като естествени индикатори за качеството на водата. Според тази теория наблюдението дали рибите оцеляват е можело да послужи като основно предупреждение за проблеми с водата.

Макар че тази идея често се повтаря в дискусиите за древните водоснабдителни системи, няма убедителни исторически доказателства, че рибите в Цистерната на базиликата първоначално са били пуснати там специално за проверка на водата. Затова е по-добре тя да се разглежда като непотвърдено обяснение, а не като доказан исторически факт.

Историята на рибите в Цистерната на базиликата

Един от най-забележителните разкази за рибите в Цистерната на базиликата датира от XVI век.

Петрус Гилиус и рибите под Истанбул

През 1540-те години френският учен Петрус Гилиус, известен също като Пиер Жил, пътува до Константинопол, за да проучи древните паметници на града.  По време на проучванията си той научава, че жителите, живеещи над огромно подземно съоръжение, можели да черпят вода през отвори под къщите си. Някои жители дори ловели риба от водата отдолу.

Следвайки тези сведения, Gyllius изследва подземното водохранилище с лодка, придвижвайки се между редиците древни колони. Описанието му на Цистерната Базилика споменава риби, живеещи във водите ѝ, и местни хора, които ги ловят на светлината на факли. Този разказ е важен, защото потвърждава, че в цистерната е имало риби векове преди мястото да се превърне в съвременна туристическа забележителност.

Рибите през османския период

След османското завладяване на Константинопол през 1453 г. Цистерната Базилика продължила да съществува под разрастващия се град. Макар че новите водоснабдителни системи постепенно намалили значението ѝ, местните жители не забравили напълно подземното водохранилище. Хората, живеещи над цистерната, все още можели да достигат до водата ѝ чрез кладенци и отвори. Историческите сведения за риболова подсказват, че водохранилището е поддържало воден живот поне през част от този период. Така рибите стават част от всекидневната история на цистерната, свързвайки монументална византийска постройка с живота на обикновените жители на Истанбул.

Какви риби живеят в Basilica Cistern?

Рибите, които се виждат в Basilica Cistern, обикновено се описват като сладководни, особено шарани. Шараните се срещат в езера и водоеми със сладка вода и бавно течение, което обяснява защо често се споменават в описанията на исторически водохранилища.

Точните видове, които обитават Basilica Cistern в момента, обаче не са установени чрез публично достъпно актуално биологично проучване. Поради тази причина посетителите не бива да приемат, че всяка риба, която се вижда във водата, принадлежи към конкретен вид.

Най-интересният аспект на тези риби не е непременно техният вид, а фактът, че водният живот е свързан с тази подземна структура от стотици години.

Какво се случи с рибите по време на реставрацията на Basilica Cistern?

Basilica Cistern претърпя мащабна реставрация, завършена през 2022 г. Проектът беше насочен към опазването на древната структура и подобряването на преживяването на посетителите. Работата включваше укрепване на сградата, съхраняване на историческите повърхности, подмяна на старите бетонни пътеки и въвеждане на нова осветителна система. Тези промени преобразиха и вида на водата под колоните.

Премахнаха ли рибите по време на реставрацията?

Има различни сведения за това какво се е случило с рибите по време на реставрацията. Според някои сведения рибите са били временно преместени, докато други описания и последващи разкази на посетители показват, че рибите продължават да се виждат в реставрираното водохранилище.

Пълен, публично потвърден запис на рибната популация преди и след реставрацията не е леснодостъпен. Ето защо би било неточно да се твърди, че всички риби са били окончателно премахнати или че историческата популация е останала непроменена. Със сигурност е известно, че реставрацията е променила средата за посетителите, особено пътеките, осветлението и външния вид на водата.

Могат ли посетителите да видят риби в Цистерната на базиликата?

Посетителите може да забележат риби под пътеките, но наблюденията трябва да се приемат като възможност, а не като гарантирана част от преживяването. Ако се надявате да ги видите, оглеждайте внимателно водата между колоните, докато разглеждате подземната зала.

Съвети за забелязване на риби

• Наблюдавайте водата в по-светлите фази на променящото се осветление.
• Поглеждайте отвъд най-силните отражения, където движението може да се забележи по-лесно.
• Не бързайте, докато се движите по обозначените пътеки.
• Избягвайте ярка светкавица, когато снимате водата.
• Никога не хвърляйте храна или предмети във водоема.

Имайте предвид, че Цистерната на базиликата е защитен исторически паметник, а не атракция за хранене на рибите.

Дори да не видите риби по време на посещението си, отраженията, архитектурата и древната каменна зидария превръщат подземното преживяване в незабравимо.

Защо Цистерната на базиликата все още е пълна с вода?

Водата в Цистерната на базиликата е важно напомняне за първоначалното ѝ предназначение. За разлика от подземен дворец или церемониална зала, сградата е била проектирана да съхранява вода за Константинопол. Дебелите ѝ водонепропускливи стени, сводестият таван и внимателно подредените колони позволявали на съоръжението да побира голямо количество вода, като същевременно поддържало сградите и улиците отгоре. Днес останалата вода допринася за характерните отражения, с които посетителите свързват Цистерната на базиликата.

Осветените колони сякаш продължават под повърхността, създавайки почти безкраен подземен пейзаж. Този визуален ефект помага на посетителите да разберат защо паметникът е известен на турски като Yerebatan Sarayı, което означава Потъналият дворец. Научете повече за подземната структура в нашето ръководство за архитектурата на Цистерната на базиликата.

Открийте Цистерната Базилика отвъд рибите ѝ

Макар подземните риби да имат необичайна история, в Цистерната Базилика има още много какво да откриете. Паметникът съдържа 336 колони, подредени в 12 реда, като много от камъните са използвани повторно от по-ранни римски постройки. Две прочути скулптури на главата на Медуза подпират колони близо до далечния край на залата. Необичайното им разположение настрани и с главата надолу остава една от най-големите загадки на цистерната. Открийте легендите и възможните обяснения в нашата история за главите на Медуза. Посетителите могат също да разгледат богато украсената Плачеща колона и да наблюдават съчетанието на древна архитектура със съвременно осветление. За да разгледат паметника и да научат повече за историята му, посетителите могат да резервират билети за Цистерната Базилика с аудиогид или да изберат обиколка с екскурзовод. Предварителната резервация може да помогне за избягване на опашката за закупуване на билети, въпреки че всички посетители все пак трябва да преминат задължителните проверки за сигурност.